Дом на Конференцията от Ванзее

 


 История на Домa
 



 

Вила Марлие

 

За предприемача Ернст Марлие е построена Вила и градина през 1914/15 г. по план на архитекта Пол О. А. Баумгартен. През 1921г Марлие продава имението на Фридрих Мино, забогатял като генерален директор на концерна Хуго – Зитенс. По време на кризата през 1923 г. Мино се предлага на военното управление като спезиалициран министер за диктаторски управляващия “Директорат”. Тук във вилата на Мино се състои и конспираторска среща със съмишленици. Тези политически амбиции обаче не успяват, тъй като военното управление изоставя плановете си за пуч срещу Ваймарската Република през ноември 1923г. Мино провежда също разговори  с нацистки ръководители и ръководители от Доброволческия корпус (Freikorps), без резултат обаче


  Домът от страна на улицата, около 1916 г.



Гостна със зимната градина, около 1922 г.
 


 

Покупка за Службата за сигурност (Sicherheitsdienst – SD) 1940

 

След като Мино напуска концерна Стинес, той започва търговия на едро с въглища в Берлин. Като член на надзорния съвет на Берлинер Гасверке , той заедно с двама съучастника присвояват в преиода от 1924г до 1938г повече от 12 милиона марки, за което е задъжван през май 1940 г. е задържан . От ареста той продава вилата и градината към нея за пазарна цена от 1, 95 милиона марки на организацията “Нордхау”, която урежда сделките с недвижими имоти на СС. От 1939 г. Службата за сигурност е събрана заедно с Полицията по сигурност (Криминална полиция и Гестапо) в Главно управлени по сигурност на Райха (Reichssicherheitshauptamt – RSHA). SD  и полицейските началници стават новите собственици на Вилата



 

Местоположение на SD  в Берлин-Ванзее, 1937 – 1945 г.

 

През 1937 г. SD устройва край Гросен Ванзее таен институт за изследване на изтока. Този “Ванзее Институт” изготвя новинарски доклади относно СССР и източноевропейските държави. Заедно с преустройството на Вилата на Моно в казино и дом за гости и конференции на СС, RSHA изгражда един от най-важните си центрове в Берлин. През 1941г ръководената от Хайдрих международна криминална полиция се нанася в къща край Клайнен Ванзее. През 1942 г. SD устройва край Гросен Ванзее радиоцентрала (“Хавел Институт”), от която се управляват саботажи и шпионажи срещу Съветския Съюз (“Начинанието Цепелин”). Заради въздушните атаки на Съюзниците над централната част на Берлин, RSHA премества част от персонала и офисите във Ванзее. Тук встъпва в служба и Валтер Шленберг през 1944 г. като ръководител на Външната служба по сигурност.

 

Вилната зона Ванзее е популярно служебно място и предпочитано място за живеене и на други служители и функционери на националсоциализма.


 

Принудителна работа на евреите и училището по градинарство “Ванзее”, 1940 – 1943

 

От 1940 г. СС възлага подържането на градините в ръцете на еврейска  принудителна трудова бригада. В училището по градинарство “Ванзее” под грижите на ръководителя на бригадата Георг Александър, с помощта на учителя Жичак Шверсенц са обучавани еврейски младежи. Шверсенц, заедно с приятели и ученици от училището минава през 1942 г. в нелегалност и успявя да се спаси. Останалите ученици от училището биват заловени на рабоното си място по време на депортацията на живеещите в Берлин евреи на 27 февруари 1943 г. Те биват депортирани в Аушвиц, повечето от тях – убити. За подържането на градината СС използва източноевропейски работници на принудителен труд.



 

Дом за гости на Полицията по сигурността и на Службата за сигурността, 1941 – 1945

 

Домът за гости на Полицията по сигурността и на Службата за сигурността е открита като такъв във вилата на Мино през октомври 1941 г. Тук нощуват висши СС-офицери, ръководители или командири, както и близки ръководители на чуждестранни тайни служби.

 

Ръководителят на Вътрешния отдел на службата за сигурност, СС – групенфюрер Ото Олендорф премества през октомври 1944 г. своя главен щаб в дома. Неговите сътрудници, заедно с представители на други институции обсъждат тук въпроси на народностната политика, а също и планове на немската съпротива срещу административни реформи.








Олендорф ръководи през декември 1944 г. съвещание на тема “социологически въпроси и отговори”, на което участват професори и служители от различни министерста, както и органи на властта на националсоциалистическия режим. Експертите обсъждат научно-политически спорове, както и планове за следвоенното време. Към края на войната  в дома пребивава временният ръководител на Гестапо Хайнрих Мюлер; от тук той води преговори (например с Женевската централа на  Червения  Кръст относно предаването на концентрационните лагери в Равенсбрюк и Заксенхаузен



 

Август-Бебел-Институт към СДП, 1947-1952

 

След края на войната сградата се използва първо от Червената армия, след това от американската армия. Известно време е необитаема. Почти цялото обзавеждане е плячкосано.

 

През 1947 г. в сградата се нанася Август-Бабел-Институт към СДП.

 

От 1952 г. тя служи като дом за районното училище към район Берлин-Нойкьолн. През 1988 г. следва преустройството и историческото възстановяване на дома и градината за устройството на паметно място.


Училищен клас от Нойкьолн,
Април 1952 г



Йозеф Вулф, 1966


 

Инициативата на Йозеф Вулф и откриването на паметното място, 1965-1992

 

Историкът Йозеф Вулф, евреин от съпротивителното движение и оцелял от Аушвиц, публикува първата обхватна документация на националсоциалистическия режим в Германия. През 1965 г. той изисква устойването на център за документация в дома. Вулф намира известни поддръжници в цял свят.  Берлинският сенат обаче не е готов да освободи сградата. През 1974 г. Вулф се самоубива. През 80-те години неговите планове отново биват разгледани. През 1988 г. на Герхард Шьонбернер, пионер в просветата около престъпленията на националсоциализма, е възложеното изграждането на паметното място и на коцепция за постоянната изложба. За 50 годишнината от съвещанието за  “окончателното разрешаване на Еврейския въпрос” е открито паметното и образователно средище “Дом на Конференцията от Ванзее” през 1992 г.

 

update: Berlin, 11.06.2005 ◄   homepage